3 Macc 1

Трета книга за Макавеите е последна от книгите за Макавеите. Тя е написана на гръцки език вероятно през I в. пр. Р. Хр. Авторът на книгата и мястото са неизвестни. Определени езикови особености на текста подсказват една хипотеза, според която тя може да е написана от египетски юдеин в Египет. Книгата описва гоненията на юдеите при египетския цар Птолемей IV Филопатор.

Съдържанието на Трета книга за Макавеите е свързано с едно събитие, станало в Египет по времето на Птолемей IV, когато юдеите в Египет са били застрашени от пълно изтребване, поради неоснователната ярост на царя. Повод за тревожното събитие е послужило безумното желание на Птолемей да влезе като непобедим пълководец в Светая Светих на Йерусалимския храм по пътя за Египет. Тази страст среща острата съпротива на първосвещеника и на народа и с пряката Божия намеса била спряна. Поради случилото се разгневеният цар заповядал юдеите да бъдат заклеймени със „знака на Дионис“(2:29), а след това да бъдат избити вкупом. Бил подготвен специален план за избиването им, който по невидими причини не успял. Чудото се проявило още по-ясно, когато Бог спасил от разярените слонове събраните на едно място юдеи. Събитието стреснало царя и го вразумило, вследствие на което той променил отношението си към юдеите.

Изложението на книгата се разполага в следните по-важни насоки: злостен замисъл на царя езичник да влезе в обиталището на юдейския Бог, съпротива на първосвещеника и народа срещу намерението на Птолемей, молитвата на Симеон, която произвежда чудото и психологически поразява Птолемей IV, засилване на гоненията, скръбта на юдеите достига високи граници избавлението им с помощта на Бога според обещанието Му.

Предвид множеството детайли при изложението на събитията, пораждащи известни съмнения относно тяхната действителност, специалисти допускат, че авторът е използвал неголямо историческо истинско зърно, за да възвеличи юдейския народ и да покаже специалните Божи грижи за него. За събитието обаче говори и юдейският историк от I в. сл. Р. Хр. Йосиф Флавий.

Войната между Птолемей IV Филопатор и Антиох IV

1 Филопатор, като научи от завърналите се при него, че Антиох е отнел намиращите се под негова власт местности, даде заповед за подготовка на цялата си войска – пехота и конници, взе със себе си сестра си Арсиноя и се отправи за страната Рафия, където бяха разположени на стан войските на Антиох. 2 Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната. 3 Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ. 4 А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато. 5 И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени. 6 След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи. 7 Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.

Настояването на Филопатор да влезе в храма в Йерусалим

8 А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро. 9 Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му. 10 Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището. 11 Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе. 12 Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“ 13 ^{▼▼ 1:13 В Синодалната Библия 1:13 е част от 1:12.} И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял? 14 И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно, 15 ^{▼▼ 1:15 В Синодалната Библия 1:15 е част от 1:13.} той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“ 16 Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи, 17 ^{▼▼ 1:17 В Синодалната Библия 1:17 е част от 1:14.} а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено. 18 Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания. 19 Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града. 20 А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм. 21 Различни бяха молитвите на събралите се тук поради светотатственото му деяние. 22 Наред с това някои от гражданите, изпълнени с решимост да не допуснат онзи, който настоятелно искаше да нахлуе, да изпълни намерението си, 23 ^{▼▼ 1:23 В Синодалната Библия текстът: „отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма“е част от 1:19.} отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма, ^{▼▼ 1:23 В Синодалната Библия текстът: „но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва“е 1:20.} но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва. 24 А в това време народът, както и преди, продължаваше да се моли. 25 ^{▼▼ 1:25 В Синодалната Библия 1:25 е част от 1:21.} Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори. 26 Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение. 27 Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние. 28 От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум. 29 И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.